Среща

В дъждовния ноември със улиците мокри

той чакал търпеливо, увит в кафяв балтон.

Един изтънчен денди, приличен на отломка,

а в джоба му шептяло протритичко писмо.

В забързания делник се нижели минути,

по релсите изтракал поредния трамвай -

в стъклото запотено се мярнала рисунка

с разтекли се контури в единия ѝ край.

Прелитали гълъби над смързналите стрехи,

в краката му се спряло разрошено перце.

А погледът му търсел сред множеството дрехи

едно съвсем конкретно усмихнато лице.

Тя казала, че идва. А после закъсняла,

със няколко години и в звънка тишина. 

Но той не спрял изобщо докрай да се надява,

че крехките ѝ длани писмото ще държат.

Добре познати стъпки отекнали зад него.

Обърнал се смутено, безкрайно изумен.

Съзрял мечтата своя, почти непроменена,

и в миг ноември блеснал, от слънце озарен.

Забравеното минало угаснало безследно

в кафето по виенски и тортата "Гараш".

По улиците мокри на сивкавия делник

животът си подсвирквал из градския пейзаж.

© Христина Чопарова, 2026

Снимка: Pixabay