Дъхът на ноември сниши последните листа и се зае да си прави торнадо.
Настръхнали гълъби, дращещ мирис на пушек, стъпки, забързани към жадуван
уют. Студените пръсти на сухата Есен опипват тънкото ми яке, заравят се
хищно в косата ми. Щателен обиск за топлинка. Огънят е много под
дрехите, може да си вземе само усмивки – поизмръзнали тиренца с вкус на
ягодов гланц. Ще я поканя на шипков чай, да сгрея дланите ú. И да видя
Лятото под сивия ú грим. После ще я сторя на дар.
Най-свирепото всякога е най-нуждаещо се от нежност... 🔥
Най-свирепото всякога е най-нуждаещо се от нежност... 🔥
Снимка: личен архив
0 коментара:
Публикуване на коментар