юни 16, 2010

Ескизно

Posted on юни 16, 2010 by Христина Чопарова

Заваля.
Без предупреждение.
Tечен гняв от озъбени облаци.
Сканирам с очи сивомокрост.
Капките обковаха кожата ми.
Почти пиронен плясък.
От изкорменото небе
се провлачват светкавици.
Вятърът шепне в мокри завеси.
Инжектира ми свежест.
Пияните локви
поглъщат заблудени нозе.
Моите.
В дъждоогромна сълза
спи окована нежност.
Събудù я.
Целувката е само
жокер.

Х

18 коментара:

Владимир Кабрански каза...: Пълна изненада днес. Още нещо,което не знаех за теб. Хубави стихове и то в унисон с времето навън.Дори гръмотевиците чувам.; 16 юни 2010 г. в 20:17
Христина Чопарова каза...: Владо, аз стихове пиша не за пръв път, но беше време, когато приключих с тях. Днес просто така ми изникнаха думите - дъждът е виновник, безспорно :))
Радвам се, че изненадата е била приятна. Благодаря ти :); 16 юни 2010 г. в 20:42
Анонимен каза...: Очарователно и малко страшно, красиво и възпламеняващо, авторитетно, но без доминиране, толкова вярно, че няма нужда да е истинско.

Поздрави и от мен Хриси :); 16 юни 2010 г. в 21:07
Христина Чопарова каза...: Валка, благодаря! При такъв анализ, ми остава само да се усмихна смутено :)) Добре дошъл отново! :); 16 юни 2010 г. в 21:19
Румяна Попова каза...: При нас няма дъжд. Но сега заваля във главата ми.; 16 юни 2010 г. в 21:23
Христина Чопарова каза...: И в моята продължава да вали :))
Добре дошла в блога, Руми! :); 16 юни 2010 г. в 21:28
Ирония Идиотова каза...: Тежко. Метално даже. Усещам привкус на желязо. Толкова осезателно чувство при това "докарано" само с думи..Нямам думи:)Не ти е присъщо, но пък ми харесва да преоткривам. Благодаря:)
Много ми хареса...Много!; 16 юни 2010 г. в 21:37
Христина Чопарова каза...: Теди, точно такъв ефект не очаквах, но може би подсъзнателно исках :)
Много, много отдавна приключих с римуваните четиристишия... и днес нещо просто... се отприщи. Като крясък. Като... нещо за излекуване.
Някакво счупено се получи... чак се изненадвам, че го харесахте.
Аз ви благодаря!
От сърце.; 16 юни 2010 г. в 21:40
tany каза...: Еееееееееее, усетих го този дъжд....
Благодаря Хриси, както винаги - нестандартна, и все пак толкова разбираема!
И не е само защото си те обичаме:)); 16 юни 2010 г. в 21:49
Христина Чопарова каза...: Тани, явно странни неща се получават, когато те споходи правилната Муза... или Муз ;))))
Обичта е взаимна! :); 16 юни 2010 г. в 22:47
أمل каза...: no comment

:*; 17 юни 2010 г. в 9:37
Христина Чопарова каза...: :) :* (и... до апокалипсис! ;)); 17 юни 2010 г. в 10:23
morrt каза...: Благодаря!; 17 юни 2010 г. в 11:35
Omnia каза...: Обичам да настръхвам, когато чета и усетя влиянието на написаното, а , то, в случая е помитащо!
И красиво.
Като буря.
Която обичам.; 17 юни 2010 г. в 11:49
Omnia каза...: Обичам да настръхвам, когато чета и усетя влиянието на написаното, а , то, в случая е помитащо!
И красиво.
Като буря.
Която обичам.; 17 юни 2010 г. в 11:49
Христина Чопарова каза...: @ Морти, пак заповядай. :)

@ Силве, вчера дъждът се изля внезапно – беше като театрална завеса, която вятърът поклаща, под нея с писък изчезна сянката на жегата, и замириса на мокро. Стоях на терасата, провесила ръце под капките, и тотално отдадена на сензитивните възприятия – оставих се на усещанията, а после се опитах да ги пресъздам в колкото се може по-малко думи – като рисунка, която нахвърляш набързо, щриховани мигове... затова и нарекох така стиховете. Ескизно.

Нетипично е за мен, защото обикновено трудно се побирам в малък формат, но всъщност установих, че се чувствам особено комфортно в него :)
Благодаря ти! :*; 17 юни 2010 г. в 12:45
Omnia каза...: Малък, но пък казващ всичко...това е достатъчното съвършенство.

Аз ти благодаря за емоцията, която усетих. Зареждащо е! От вълнение се престарах с коментирането ;))); 17 юни 2010 г. в 13:06
Христина Чопарова каза...: Няма лошо! :))))
Сигурно е само, че ще пропиша не пак, а отново - макар че няма да е толкова често - ще продължа да ви тормозя с чаршафи и юргани ;))); 17 юни 2010 г. в 13:39