Заваля.
Без предупреждение.
Tечен гняв от озъбени облаци.
Сканирам с очи сивомокрост.
Капките обковаха кожата ми.
Почти пиронен плясък.
От изкорменото небе
се провлачват светкавици.
Вятърът шепне в мокри завеси.
Инжектира ми свежест.
Пияните локви
поглъщат заблудени нозе.
Моите.
В дъждоогромна сълза
спи окована нежност.
Събудù я.
Целувката е само
жокер.
Х
Ескизно
Posted on юни 16, 2010 by Христина Чопарова
Related Posts:
Димитровден
Утрото сгъна мъглите под стрехите и посипа мокрите улици с кленов килим.
Знае как се посрещат огнени воини с врани коне, чийто тропот втъкава в
зем… Read More- Усмивки и акорди
Вятърът разпиля по мокрите плочи партитурите на дъжда. Минорни есенни
сюити. Симфонии за листа и птици. И джаз с ухание на ретро. Търся си
слънчеви… Read More
- Ангелски поздрав
Гълъби, есен, надежди. В
тротоарни ъгли листата се скупчват и дрезгаво шепнат. Горе ноември сгъстява
небесната прежда до сиво. А мъничко чудо внезапн… Read More
- Вълшебства се рисуват с топлина
Тишина се люлее в ъглите на прозореца и тихо следи морзовия код на
вятъра отвън. Металният му дъх целува стъклата, а отвътре Топлината се
усмихва. … Read More
- Благо-Дар-Е-Ние
Когато си поръчал чаша небе, и го получаваш ден по-късно, с бонус... и
такова едно сияйно, дълбоко... и точно в нюанса за полети! Не си удържам
кри… Read More
18 коментара:
Пълна изненада днес. Още нещо,което не знаех за теб. Хубави стихове и то в унисон с времето навън.Дори гръмотевиците чувам.
Владо, аз стихове пиша не за пръв път, но беше време, когато приключих с тях. Днес просто така ми изникнаха думите - дъждът е виновник, безспорно :))
Радвам се, че изненадата е била приятна. Благодаря ти :)
Очарователно и малко страшно, красиво и възпламеняващо, авторитетно, но без доминиране, толкова вярно, че няма нужда да е истинско.
Поздрави и от мен Хриси :)
Валка, благодаря! При такъв анализ, ми остава само да се усмихна смутено :)) Добре дошъл отново! :)
При нас няма дъжд. Но сега заваля във главата ми.
И в моята продължава да вали :))
Добре дошла в блога, Руми! :)
Тежко. Метално даже. Усещам привкус на желязо. Толкова осезателно чувство при това "докарано" само с думи..Нямам думи:)Не ти е присъщо, но пък ми харесва да преоткривам. Благодаря:)
Много ми хареса...Много!
Теди, точно такъв ефект не очаквах, но може би подсъзнателно исках :)
Много, много отдавна приключих с римуваните четиристишия... и днес нещо просто... се отприщи. Като крясък. Като... нещо за излекуване.
Някакво счупено се получи... чак се изненадвам, че го харесахте.
Аз ви благодаря!
От сърце.
Еееееееееее, усетих го този дъжд....
Благодаря Хриси, както винаги - нестандартна, и все пак толкова разбираема!
И не е само защото си те обичаме:))
Тани, явно странни неща се получават, когато те споходи правилната Муза... или Муз ;))))
Обичта е взаимна! :)
no comment
:*
:) :* (и... до апокалипсис! ;))
Благодаря!
Обичам да настръхвам, когато чета и усетя влиянието на написаното, а , то, в случая е помитащо!
И красиво.
Като буря.
Която обичам.
Обичам да настръхвам, когато чета и усетя влиянието на написаното, а , то, в случая е помитащо!
И красиво.
Като буря.
Която обичам.
@ Морти, пак заповядай. :)
@ Силве, вчера дъждът се изля внезапно – беше като театрална завеса, която вятърът поклаща, под нея с писък изчезна сянката на жегата, и замириса на мокро. Стоях на терасата, провесила ръце под капките, и тотално отдадена на сензитивните възприятия – оставих се на усещанията, а после се опитах да ги пресъздам в колкото се може по-малко думи – като рисунка, която нахвърляш набързо, щриховани мигове... затова и нарекох така стиховете. Ескизно.
Нетипично е за мен, защото обикновено трудно се побирам в малък формат, но всъщност установих, че се чувствам особено комфортно в него :)
Благодаря ти! :*
Малък, но пък казващ всичко...това е достатъчното съвършенство.
Аз ти благодаря за емоцията, която усетих. Зареждащо е! От вълнение се престарах с коментирането ;)))
Няма лошо! :))))
Сигурно е само, че ще пропиша не пак, а отново - макар че няма да е толкова често - ще продължа да ви тормозя с чаршафи и юргани ;)))
Публикуване на коментар