Тежки завеси
изплюват съдби.
Ухае на меланхоличност.
Oбесени думи се люлеят
под дрогиран прожектор.
Някакви образи.
Призраци на гласове
се прегръщат в ъглите.
Бавно издишвам крясък.
Деформиран смях е.
Гласът ти ми липсва.
Конникът остаря от очакване
много преди 6 вечерта.
Моят апокалипсис
е безначалнокраен.
Х
Предкулисно
Posted on юни 17, 2010 by Христина Чопарова
Related Posts:
В такива нощи най ми се лети
Нощта е премиера. С всеки час, който го приближава до нея,
небето сменя одеждите си. Лятносинята му пелерина се свлече с копринена
въздишка още в сед… Read More- Чудото, наречено Живот
Многоцветен ден, прелял от слънце и жужащи еднодневки.
Полусърдити облаци замерваха със сенки поляните и си придърпваха слънцето.
Вятърът изрисува да… Read More
- Защото
Там, където вятърът люлее тревите между черните фрески на
два дървени кръста. А хоризонтът, нажежен до бяло, стопява краищата на
небесносиньото. Вълш… Read More
- Ден за архангели
Заспаха щурците, с роса по фраковете. А слънцето днес си
събира топлината. Да я плисне отведнъж, да остане и за утре. Цветята го чакат.
И птиците. С … Read More
- Дърветата винаги помнят
Същата груба кора, в бръчките на която кротко спи
жълто-зелен мъх. И жадно устремени към синьото клони... неолистени още, но
разтворени да приютят це… Read More
3 коментара:
Хмммм...Моме, започвам да се притеснявам за теб..Мисля,че е крайно време да тръгнем по проклетите МОЛ-ове с песня на уста:)
Но въпреки всичко- много дълбоко, много лично и много тъжно.Като зов за помощ, но с чест:) Благодаря,че сподели:)
Ник'ъв зов и ник'ва помощ - следтеатърни размисли, ама аз щот' съм си дълбока, затуй... нали си ме знаете ;))
Идиотова, МОЛ-овете няма да избягат, само да се добера това лято до БургаЗ :P
Мляс! :)
:*
Публикуване на коментар