Тежки завеси
изплюват съдби.
Ухае на меланхоличност.
Oбесени думи се люлеят
под дрогиран прожектор.
Някакви образи.
Призраци на гласове
се прегръщат в ъглите.
Бавно издишвам крясък.
Деформиран смях е.
Гласът ти ми липсва.
Конникът остаря от очакване
много преди 6 вечерта.
Моят апокалипсис
е безначалнокраен.
Х
Предкулисно
Posted on юни 17, 2010 by Христина Чопарова
Related Posts:
Петият сезон
Сряда нахлу с целия си липов разкош, изтри с нежните си длани обърканите
остатъци от съня и пооправи крилата ми. После подканващо отсипа чаша
небе.… Read More- БалансРадостта от живота вирее единствено върху баланса на достатъчното.
… Read More
- Най-хубавите мигове
Утрото закачливо запраща през прозореца кълбенца от липов въздух. Сънят
ги прегърна и си изпроси още само десет минутки. Миг след това сетивата
се … Read More
- Спомен за лято
Лятото се отпива бавно, внимателно, на големи глътки. В седмия сутрешен
час омарата над бабиното селце е гъста като захарен памук – мъглица от
речн… Read More
- Дом отляво
Ласкав и южен, вятърът я примами в липовата си пелерина. Чувах я как се
смее тихо и щастливо, докато летят заедно в нещо като магия, нещо като
танц… Read More
3 коментара:
Хмммм...Моме, започвам да се притеснявам за теб..Мисля,че е крайно време да тръгнем по проклетите МОЛ-ове с песня на уста:)
Но въпреки всичко- много дълбоко, много лично и много тъжно.Като зов за помощ, но с чест:) Благодаря,че сподели:)
Ник'ъв зов и ник'ва помощ - следтеатърни размисли, ама аз щот' съм си дълбока, затуй... нали си ме знаете ;))
Идиотова, МОЛ-овете няма да избягат, само да се добера това лято до БургаЗ :P
Мляс! :)
:*
Публикуване на коментар