януари 08, 2012

Beyond the line

0



„Неуверена линия върху белия лист. Линията на хоризонта, точно така. Но и процепът, през който да проникне чернотата...”
/Ст. Кинг, „Дума Ки”/

А какво прониква отвъд калиграфските сенки на думите?
Дали, когато крещят, всъщност премълчават?
Може би е oт значение единствено честотата, на която си свикнал да ги слушаш.
Смени я, шумът е твърде много.


Related Posts:

  • Сандъци за протрити многоточия „Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим.” /Рей Бредбъри, „451 градуса по Фаренхайт”/ Спом… Read More
  • Cracks Новостта ми намига от огледалото сутринта – рошава като цвета на есенни кестени, с който плеснах през пръстите попълзновенията на времето. Нищо, че н… Read More
  • Hallo, life! :) Обичам утрините, в които срамежливото слънце се провира между цветовете на акациите, а кожата ми зъзне от изтеглящият се в ъглите на сградите хлад… Read More
  • Bites of reality Нощната лампица фокусира синьото си сияние върху секцията с книги. Виан и О'Хенри уморено надничат в очертанията на призрачното петно, докато купищат… Read More
  • Лятносиньо Йейтс търпеливо се крепи на коленете ми, докато засищам взора си с изплаканите небеса. Може би ако смеся бялото на облаците с онова раз… Read More