януари 31, 2012

The joy of the life

3


Шалът му пречеше да диша, вдигнат до самите му очи. Малката глава смешно се отмяташе назад, за да види къде е следващата локва полуразтопен сняг. Под плетената шапка се подаде един любопитен нос, и джуджавия му притежател посочи с миниатюрните си пръсти локвата пред себе си. Усмихнах му се окуражително. Беше достатъчно голяма, за да нагази с див устрем. Но пък гащеризончето, в което свръхгрижовната му баба го беше опаковала, бе направено като че ли да затруднява точно такива щения. Джуджанкото посочи отново локвата и въпросително се извърна към баба си.
Да цопне или да не цопне. Може ли, бабо?
Баба му снизходително улови малката ръчица и посочи друга локва. Разходка из музея на снежнте локви. Гледаш, но не пипаш...
Отминах с тихо съчувствие към дребосъка.


Толкова малък, а вече толкова податлив на разрешение да изрази емоциите си. От страх, че ще му се скарат, ще го накажат. Не заради емоцията, а заради последиците от нея – изцапани обувки и дрехи, а може би някоя и друга „бойна” рана.
Почти чух всичките заповеди, които са му повтаряли, откак е проходил – „Не се качай там, че ще паднеш!”, „Не пипай това, че ще се нараниш!”, „Не цапай в локвите, ще се намокриш!” Толкова много „Не!”-та.
Като стрелички на фунийка, направени от чужди страхове. Забити в детския ентусиазъм, те не предпазват, а инжектират още страх.
Възпитанието в послушание убива радостта от живота.
И както споделих наскоро с много любим човек...
... то не е дреха за обличане.



Related Posts:

  • С българското "Добър ден!" Децата са много впечатлителни към словото. Слушат приказки в захлас, интересуват се какво става с героите, вълнуват ги продълженията. И понякога има … Read More
  • Подаръкът на малкия ангел [Бях забравила, че имам толкова папки за прочистване. Кога ли съм изписала всичите тези редове в тях... Тази вехтичка, но истинска историйка изскочи … Read More
  • По следите на СеславДокъдето стига погледът, се възвисяват величествените борове по върховете на Стара планина, наричана по старославянскому Веригава. Там, където се доко… Read More
  • За феите и усмивките Тя... тя ме познава само от снимки. Една малка феичка на пет, която не говори, но така добре ме „чете” и ме „чува”. Отвъд разстоянията, отвъд времето… Read More
  • Предател / разказ по действителен случай/** 1 ** - Застрашавате положението си, участвайки в подобни демонстрации! – басовия глас на мъжа срещу него съдържаше скрита заплаха. Намираха… Read More

3 коментара:

momenti-momenti каза...

:)

House M.D. каза...

Не става за Холивуд! Няма достатъчно трупове!

Христина Чопарова каза...

Ееее, Гочев, аман от некрофили, значи! :))))