Карамелът на февруарското слънце меко се стопи между зъбите
на вечерта. Петъкът лепне от сладост, дръзко разпуква балони от дъвка и оставя
след себе си разпредени кордели от любовен въздух. Тънки като котешко мъркане.
Усещам, че първо ще дойде лятото, а после ще е пролет. Тя някъде е изгубила
онези зелени обувки, с които танцува по поля и градини. А аз нарочно ще се
изгубя в карамелената жар на февруари, по августовски разтопен.
Като усмивката ти, когато се смея. Като усмивката ми, когато се смееш.
Като усмивката ти, когато се смея. Като усмивката ми, когато се смееш.
Нека да е лято... :)
0 коментара:
Публикуване на коментар