Усещам как вятърът грижовно ме разпилява, преди да скоча нагоре.
Съблечените атоми се носят в ефира като пух от глухарчета. Така се
прегръщат с гъделичкащо събуждане уморени слънца. И с благодарност. Per
tutte le volte che.
Tе, небесата ми, не търпят дълго облаци, които
закриват лятносиньото... :)
0 коментара:
Публикуване на коментар