Ледени гребени през косите, дъх на изгоряло, безсънни светофари, птича
какофония и още сънено слънце. Утрото жонглира с аромати и звуци като
развеселен фокусник. Стъпка, перце, стъпка и още едно... Бели, рошави
следи към делничните чудеса. Чувствам се като Гретел, открила съкровища в
дебрите на вторника.
Само когато нищо не искаш, всичко откриваш...🙏
0 коментара:
Публикуване на коментар