Небето днес несмело се оглежда в дъждовните огледала, осеяли нощес
земята. Рисува му се по тях със слънчеви пръсти – някаква музика,
някакви приказки, някакво бъдещо време. Играе си с лодки от вятър.
Нетрайни картинки, пълни с проблеснали мигновения. Но остава в тях –
мъничко синьо, късче небе, спомен за вечност.
Там, където избереш да
останеш, е всичкото в което искаш да бъдеш.
Добър ден, Живот! 💖
Добър ден, Живот! 💖
2 коментара:
Толкова кратко, а така смислено. Възхитена съм!
Благодаря Ви, Ивета! :)
Радвам се да Ви приветствам с "Добре дошли!" в личния ми блог и да видя, че откривате за себе си по нещо от моите "стенограми" с перце от Душа.
Публикуване на коментар