Щафетата е близо. Август се кани
да скочи от ръба на лятото и да пусне морскосинята си риза да отлети по вятъра.
Ще се топли в циганското жълто на дългите залези, ще се гмурка в домашния
аромат на дюли и ще си прави корона от пожълтели листа. Има си бурканчета с
консервирано лято и перца, за да дописва със слънце истории за разкихани дни. И гордо ще си носи новото име – Септември. Всяко прераждане помни най-важните следи,
за да е топъл пътят.
Прераждане
Posted on август 30, 2019 by Христина Чопарова
Related Posts:
Защото любовта е грижа Осем. Една вертикална безкрайност, завързана красиво на фльонга. Вторият страж в рождената ми дата. И жарък необят в най-моя месец. Три пъти поименно… Read More
Всичко е тук и сега Не съществува минало, просто защото няма какво да отминава. Всичко е тук и сега. Само ние, хората, вървим по пътищата на израстването си, минаваме по… Read More
Само по Душа Във всяка жена светлината вие гнезда, готова всеки миг да полети и да погалва с криле. У всеки мъж мракът драска с клони, жадни за разлистване. Когат… Read More
Портокали и звезден блясък Навън януари все още разказва зимни приказки. И щедро посипва нови кристали върху вкочанените, кални следи. Понеделникът скоро ще облече тъмния си фр… Read More
Раят е там, където любовта го сътворява Джазовите сълзи на саксофон се блъскат като пеперуди в прозорците на делника ми. От сутринта. Пускам ги, премръзнали в сгазената белота навън. И в то… Read More
0 коментара:
Публикуване на коментар