Пергаментови посоки

Пергаментови лодчици, акостирали отвъд паважа. Ръждивите им платна са се свили под следобедното слънце, изтънели до прозрачност. Жилките още пазят спомен за морета от клони. Нощем тихо шумулкат - разказват си приказки за майско зелено, а после сънуват дървета, полети и пролети. Вятърът ги подрежда след последния танц и грижовно ги пази от бързащи стъпки. Утре от тях ще оплете топъл шал за земята.
Гледам да не стъпвам върху тях, за да не строша крехките им спомени за лято. А пътят ми свети в жълто, сякаш е писта за някъде. Вървя и си мисля, че всяка посока сама си намира човека, за да го отведе там, където има простор за крилата му.

 Снимка: личен архив