В тишината на листопада звучи невидима музика. От клоните капят отронени
ноти. Смели парашутисти, олюляват се, догонват се, въртят се с жълта
грация. С толкова много слънце са пълни, че ми образуват усмивки.
Вдъхвам уханието на кафе и потъвам в ноемврийската им мелодия. Реквием
за есен, лишен от минорност. И си мисля, че в огромното семейство на
света най-свързани са онези, които се чуват по телеграфа отляво.
Снимка: личен архив
0 коментара:
Публикуване на коментар