Ноември се понамръщи, че не харесаха дрескода му. Топлината му била
твърде неприсъща. Придърпа светлината си и я подпъхна под сиви ръкави.
Окичи ръждивите листа на лозите с гердани от дъждовен елмаз. Пообви
всичко с малко утринни мъгли, да тушират острите ръбове на тъгата му.
Усмихвам се на пейзажа, побрал толкова копнеж по сгряване.
Величието
идва тогава, когато болящото те превръща в художник, вместо в тиранин.
Снимка: личен архив
0 коментара:
Публикуване на коментар