Усмивки за Тъмнината

Има толкова топлота и нежност в начина, по който Тъмнината завива Света. Подпъхва ъглите на здрача, запалва меки светлини и смехът ѝ полита в пухчета от мраз. Отвъд стъклото звучи прощалната приказка на Ноември, пълна с тропот на бягащо време.
Пръстът ми рисува усмивка. И още една. Разтекла се по стъклото благодарност към Тъмнината. Отговорите ѝ са като подаръци, скрити в рефрен от стара песен, в прекъснатата нишка на сън, във внезапен проблясък... Грижливо опаковани, за да не ми отнемат от удоволствието на първооткривателството.
Поемеш ли на път, откриваш, че всякога най-важното не е причината да тръгнеш, а неподозираните чудеса, които ти се случват.