Хаяо Миядзаки - светове от добри чудеса

Октомври снощи предаде щафетата, шепичка мраз по стъклата ознаменува появата на Ноември, а в такива вечери се пробужда копнежът за повече топлота и човечност, за приказки и добри истории. А кой по-добре разказва анимирани приказки от Хаяо Миядзаки?

В „Принцеса Мононоке” и „Отнесена от духовете” хората са в компанията на същества, с които отдавна са загубили връзка. Общото между двете анимации е метафората за превръщането (трансформацията) от светло в тъмно и обратно. 

Създаден изначално светъл, човек носи в себе си и мъничко мрак, който може да нараства в зависимост от избора му. И не толкова от външни влияния, колкото от решението да се намесва в тях.

В „Принцеса Мононоке” хората са забравили връзката си с природата, управлявана от Бога-елен, който пази гората. Историята среща самураи, освободени робини, заразен с проклятие прокуден принц и една вълча принцеса. Глигани, елени, вълци и маймуни съжителстват с духчета в един омагьосан свят, в който човекът няма място, но упорито желае да го владее.  

В глупавия си егоизъм и властолюбие хората са готови да унищожат не само града си, но и цялата природа, без да разбират, че безсмъртие не се постига чрез нечия смърт, а че самият Живот е вечен чрез способността си да се трансформира.

„Отнесена от духовете” е историята на момиченце, чийто детски свят е все още непокварен от егоистични желания и поради свойствената чистота на Душата в тази възраст, тя още не е загубила способността си да общува с невидимия свят. 

Попадайки от модерното съвремие в омагьосано място, тази малка японска Алиса среща всякакви чудновати същества, безлики духове, вонливи гости на стопанисвана от вещица баня и речен бог, който е билетът ѝ за връщане в човешката реалност. 

Но не и преди да научи, че и най-зловещото не е истински зловещо и се нуждае само от мъничко погалване, за да се открие под ласката светлата му същност. Децата го умеят това, да изтриват мрак. 

Умее го и всеки, който е като децата. В това е огромния урок – да (о)станеш като тях, въпреки всичко.

Октомври догоря. А на мен ми се прииска още от Миядзаки, в чиито рисувани светове е удоволствие да стоиш часове наред, а после си сякаш с още една идея по-светъл. 

Изображения: Wikipedia