Октомври снощи предаде щафетата,
шепичка мраз по стъклата ознаменува появата на Ноември, а в такива вечери се
пробужда копнежът за повече топлота и човечност, за приказки и добри истории. А
кой по-добре разказва анимирани приказки от Хаяо Миядзаки?
В „Принцеса Мононоке” и „Отнесена
от духовете” хората са в компанията на същества, с които отдавна са загубили връзка.
Общото между двете анимации е метафората за превръщането (трансформацията) от
светло в тъмно и обратно.
Създаден изначално светъл, човек носи в себе си и
мъничко мрак, който може да нараства в зависимост от избора му. И не толкова от
външни влияния, колкото от решението да се намесва в тях.
В „Принцеса Мононоке” хората са забравили връзката си с природата, управлявана от Бога-елен, който
пази гората. Историята среща самураи, освободени робини, заразен с проклятие
прокуден принц и една вълча принцеса. Глигани, елени, вълци и маймуни
съжителстват с духчета в един омагьосан свят, в който човекът няма място, но
упорито желае да го владее.
В глупавия
си егоизъм и властолюбие хората са готови да унищожат не само града си, но и
цялата природа, без да разбират, че безсмъртие не се постига чрез нечия смърт, а
че самият Живот е вечен чрез способността си да се трансформира.
„
Отнесена от духовете” е историята на момиченце, чийто детски свят е все още непокварен от егоистични
желания и поради свойствената чистота на Душата в тази възраст, тя още не е
загубила способността си да общува с невидимия свят.
Попадайки от модерното
съвремие в омагьосано място, тази малка японска Алиса среща всякакви чудновати
същества, безлики духове, вонливи гости на стопанисвана от вещица баня и речен
бог, който е билетът ѝ за връщане в човешката реалност.
Но не и преди да научи,
че и най-зловещото не е истински зловещо и се нуждае само от мъничко погалване,
за да се открие под ласката светлата му същност. Децата го умеят това, да
изтриват мрак.
Умее го и всеки, който е като децата. В това е огромния урок –
да (о)станеш като тях, въпреки всичко.
Октомври догоря. А на мен ми се прииска още от Миядзаки, в чиито
рисувани светове е удоволствие да стоиш часове наред, а после си сякаш с още
една идея по-светъл.
Изображения: Wikipedia
0 коментара:
Публикуване на коментар