Вярно с оригинала

Във "Вярно с оригинала" (Copie conforme или Certified Copy 2010), на иранския режисьор Абас Киаростами, съпрузи с 15-годишен брак се опитват да изминат един отрязък от семейния си живот, без да могат да се "чуят" един друг. Влизайки в игра на непознати, се опитват да се видят от дистанцията на времето, присъствията, отсъствията, разминаването и изборите си както заедно, така и поотделно.

Тя (Жюлиет Бинош) е фриволна, позитивна французойка със собствена арт галерия, свободно говореща италиански. Той (Уилям Шимел) е привлекателен, внимателен и студен англичанин. Егоцентричен писател,  който не говори нито един от нейните езици. Общуват на неговия и ги свързва страстта към изкуството, но дори и там гледните им точки не се срещат в хармония и уважение към различността си.

Те осъзнават добре собствените си различия, но не успяват да са в партньорски обмен с тях, жадуват за някаква еднаквост, която да ги сближи. Не успяват да стигнат един до друг нито чрез думите, нито чрез спомени и детайли във времето. Две култури, два космоса. Приличат на постоянно блъскащи се билярдни топки, които за малко влизат в контакт, за да се раздалечат миг след това, без да могат да си дадат взаимно онова, от което всеки има потребност.

И за да е съвсем брилянтно, действието на филма се развива в Италия - тази безкрайно романтична "огромна галерия на открито", за да бъде романтиката огледалото, в което двойката да потърси следи за връщане в оригинала. В цветния живот, който са имали, избледнял до непоносимо копие.

Каква сила пълни или изпразва тези човешки съдове, за да ги въздига в небесата или да ги срива до деветия кръг на ада? Колко е срокът на годност на любовта? И какво е любов - според човешки или божи критерий? А ако получаваш копие вместо оригинал? Без грижа всичко увяхва и умира. А грижата има ли срок на годност?

Чудесно изиграни роли на овладяване, на търпение, на неуспешни опити да се влезе "в обувките" на другия, на интелектуални спорове, доказване на правота и гледни точки.

Абас Киаростами предлага великолепно направен филм, с камерен състав, но с усещане за кипящ живот около застинала в проблемите си двойка; режисурата и операторството са тъй майсторски, с толкова живо усещане за реализъм, сякаш ти самият участваш във филма, изкачваш стълби сред звън на камбани, сенки по стените и осезаемо прелитащо време.

Без значение колко живот е бил изживян, по-добре да е имало някакъв, отколкото никакъв. Без значение дали един брак ще рухне след 1 година, след 15 или ще се крепи здраво на бастун до 90, по-важни са онези моменти, които са изживени. 

Великолепен филм, в който всеки би могъл да припознае епизод от собствения си житейски път. С всички копия, които са просто търсене на изгубеното, на магията, на нежност. Копия, в които дреме неистово желание да бъдеш за другия избор, а не нужда.

Но всякога е за предпочитане да е имало дори копие, при липса на възможност за оригинал, отколкото нищо. Нали?

Изображение (poster): Wikipedia