След края на Втората световна война Ейда Харис (Лесли Манвил) очаква мъжа си от фронта, но той така и не се завръща. За да се издържа, работи като домашна помощница - почиства домове, шие и води незабележимо с нищо съществуване.
И дори ако не е мечтала да види Париж, ще се окаже в центъра на столицата на модата заради мечтата да има рокля, но не каква да е, а на Кристиан Диор.
Антъни Фабиан режисира приказка за една необичайна Пепеляшка на средна възраст - „Г-жа Харис отиде в Париж“ (Mrs. Harris Goes toParis, 2022).
Тя способна на промени политиката на известната модна къща, да подпомогне нерешителните влюбени (Лукас Браво и Алба Баптиста) в сближаването, и да премине през света на богатите и известните с онова простодушие, в което прозира необременена от лицемерие душа.
Ейда Харис е въплъщение на дамите, остаряващи красиво, които запазват достойнството си дори на ръба на бедността в следвоенните години, и преминават през трудностите с обезоръжаваща усмивка. Мислят повече за другите, отколкото за себе си, страдат мълчаливо заради чуждата нетактичност и неблагодарност, но способни на спонтанността да следват предчувствията си и тръпката да направят сами мечтата си реалност.
Дребничка и изящна, Лесли Манвил успешно се вписва в тази роля, неподвластна нито на чара на маркиз дьо Шасен (Ламбърт Уилсън), нито на злобата на управляващия директор на къща „диор” (Изабел Юпер). Тя сякаш знае, че е в този свят за малко, колкото да си вземе онова, за което е дошла, без да подозира какви трусове и размествания ще предизвика. Една невидима жена, която отваря очи.
Много приятни час и петдесет и пет минути, които са напомняне, че всяка жена е красива, без значение на годините, и е необходимо да запази вярата си, че красивите думи, рокли и отношение не са привилегия единствено на младостта.
Изображение (poster): Wikipedia
0 коментара:
Публикуване на коментар