В един по-добър свят

Оригиналното му заглавие от датски в превод е "Отмъщението" (Hævnen, 2010). Защото този филм наистина е разказ за отмъщение, породено от гнева на честния човек и неистовото желание на едно дете да се въздаде справедливост веднага, на момента.

Сузане Биер, чиито филми винаги обследват семейството и житейските турбуленции, в драмата си "Един по-добър свят" проследява двама бащи, двама сина, две житейски линии, всяка от които има отражения върху детската психика и избори.

Елиас (Маркус Райгард) е дете на семейна двойка лекари в процес на развод. Баща му Антон (Микаел Персбранд) е лекар в полеви африкански лагер и работата му го принуждава да отсъства задълго от дома си. Между операциите и спасяването на осакатени африкански жени той също е изправен пред дилеми, които тестват границите на неговия морал и търпимост.

Като баща на две момчета обаче на неговите плещи лежи отговорността да им предаде важни уроци за въздържанието от насилие. В същото време майката Мариане (Трине Дирхолм) работи в местната болница и не се справя много успешно с опитите да предпази Елиас от тормоза в училище.

Крисчън (Вилем Йонк Нилсен) наскоро е загубил майка си, починала от рак, и е зле настроен към баща си (Улрих Томсен), гневен и сърдит на целия свят. Той се премества в новото училище и гневът му скоро се излива върху насилника на Елиас, което подпечатва приятелството между двете момчета.

Детството не познава мъдростта, поне онази мъдрост, че по-голяма сила има в това да не отвърнеш на грубата сила, за да не попадаш в омагьосания кръг на безкрайно воюване, в което всички са насилници и никой не е победител.

Елиас и Крисчън са пълни противоположности - едно плахо и едно гневно дете, които ще замислят план за отмъщение с  потресаващи последици за двете семейства и изпитание за момчешкото им приятелство.

Сузане Биер е известна с това, че снима филмите си с ръчна камера, фокусира лицата в много близък план, фиксиращ всяка емоция, и винаги разглежда дилемите от всички възможни гледни точки. Филмът е прекрасна мозайка, в която се редуват кадри на насилие и на затрогващи сцени, дълбока психология и разбиране, мъдрост и любов.

И точно тази любов, която успява да се пресегне през прахта на африканската пустиня, да разтвори воала на детската тъга и да свърже отново връзките на разпадащи се човешки отношения, е необходимата и най-важна съставка за един по-добър свят.

Филмът печели "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм през 2011 г.

Изображение (poster): Wikipedia