Парижкият апартамент

 

Ейприл Воут е експерт по старинни мебели на аукционната къща „Сотбис“. Когато ѝ съобщават за уникални находки в изоставен апартамент в Париж, останал недокоснат от нацистките посегателства през Втората световна война, тя моментално заминава за френската столица, за да види с очите си недокоснатото съкровище и да го оцени подобаващо.

Апартаментът се намира в девети район (т.нар. арондисмен), близо до площад "Пигал". Ейприл изобщо не е подготвена за изобилието от предмети и вещи, с които са препълнени седемте стаи на апартамента, нито за още по-древните истории, които ще разкрият пластовете прах. 

Докато оглежда вещите, взорът ѝ попада на красив портрет, в чиято техника разпознава „Kралят на мазката“ Джовани Болдини. Но коя е дамата в пищна розова рокля, изобразена в профил?

Странните купчини хартия, подвързани с различни по цвят панделки, които първоначално приема за скучни разписки, се оказват личните дневници и писма на собственичката, писани през 1898 г. Но коя е била тя? Защо наследниците ѝ са изоставили жилището за цели 70 години? Защо така отчаяно бързат да продадат всички безценни предмети е него?

Професията на Ейприл като оценител на произведения на изкуството е в тясна връзка с личните ѝ скелети в гардероба, но в Париж тя няма да има никакво време да разрешава натрупалата се камара от проблеми, заради твърде страстното си желание да разбере какво се крие зад всяка вещ в парижкия апартамент и в намерените дневници.

Ключът към самоличността на дамата от портрета и на намерените вещи в е тях. Да ги получи и прочете, за да установи произхода на всички мебели, ѝ съдейства Люк Тебо, провокативен адвокат, който движи делата на наследницата. В хода на четенето Ейприл се натъква на завладяващата история на дамата от портрета - Март дьо Флориан, барманка в знаменитото кабаре „Фоли Бержер“, муза и любовница на Болдини.

Дневниците разкриват толкова потресаващи лични подробности за нея като елитна куртизанка (oт т.нар. demimondaines), че в крайна сметка изместват професионалния интерес на Ейприл към изключително скъпите вещи в апартамента, оказали се подарък за Март от редица видни обожатели от политическите и арт среди на Бел епок. Въпреки че е забавлявавала много от тях, голямата ѝ любов си остава Болдини.  

Като консултант  ролята на Ейприл е само на експертен оценител и тя няма власт да повлияе на организаторите на търга в Париж да не разпиляват мебелите от апартамента в отделни тръжни събития. Желанието ѝ е да направят самостоятелен търг на жената, която се оказва… непризната дъщеря на Виктор Юго. 

За Ейприл пътуването до Париж е и бягство, и завръщане. Завръщане в града на любовта, където е срещнала съпруга си Трой, с когото изживяват криза на отношенията заради мимолетната му изневяра, и бягство от минало с майка, покосена от Алцхаймер и баща, твърде отдаден на грижи по нея, за да бъде до децата си.

Книгата е увлекателно написано четиво, разкриващо особеностите на френския начин на живот, култура и необичайни нрави в миналото и в наши дни. Докато върви по следите на личните драми на Март дьо Флориан, Ейприл анализира и собствените си спрямо съпруга и семейството си, за да вземе важни за себе си и близките си хора решения.

„Парижкият апартамент“ (A Paris Apartment, 2014) на Мишел Гейбъл е по действителна история, вдъхновена от любопитна статия през 2010 г. за заключен в продължение на 70 години многостаен апартамент, пълен с безценни антики и добре скрити тайни. Жилището се оказва собственост на внучката на Март дьо Флориан. Когато избухва втората световна война, тя напуска завинаги Париж, но до смъртта си на 90-годишна възраст е плащала наема на апартамента. Оценителите, изпратени да огледат имота за продажба, се натъкват на безценните антики, недокоснати от времето. 

Романът е издаден от СофтПрес. Достъпен е и онлайн в библиотека Читанка.

Снимка: chitanka.info