Годината е 1926, Ню Йорк. Време, в което на жените се гледа като на
съпруги и домакини, от които се очаква единствено да раждат деца и да се грижат
за семействата си. Но едно младо момиче с ангелско лице и големи очи, влюбено в
класическата музика, мечтае да стане... диригент.
Уили Уолтърс (Кристан де Бройн) живее в крайно бедни условия, в които собственото ѝ семейство я третира като наемател, държейки сметка за всеки неин залък и прибирайки цялата ѝ заплата като разпоредителка в концертна зала. Единствената ѝ утеха е пианото, за което е мечтала от момента, в който като малка е видяла Алберт Швайцер да свири Бах на орган в някаква църква.
След скандал с майка си една вечер Уили узнава, че всъщност е осиновено дете, чието истинско име е Антония Брико.
Оттам нататък пътят на мечтата ѝ към диригентската палка ще се преплита с търсенето на идентичност между Америка и Нидерландия, опитите за самостоятелност и работа като пианистка в долнопробни локали, преследването на влиятелни музиканти, при които да се обучава и искрената, но трудно осъществима любов с Франк Томсен (БенджаминУейнрайт), син на богаташко семейство и влиятелен организатор на концерти, с когото отношенията им не започват никак добре.
Уили-Антония ще трябва да преборва обществени предразсъдъци
само защото е жена и дръзва да има мечта в област, доминирана изцяло от мъже.
Филмът "Диригентката" е по действителната история на Антония Брико, успешен капелмайстор и единствената жена диригент, която успява да ръководи оркестъра на Берлинската Филхармония и да постигне завиден успях като диригент в Европа през 20-те години на миналия век.
Въпреки това не са много жените по онова време, устояли да преследват докрай амбициите си да бъдат диригенти в свят, където подобни мечти се посрещат с насмешка и за да се занимава с музика, една жена дори може да бъде принудена да се облича като мъж, криейки пола си с корсет.
Прекрасно изиграни роли и много достоверни емоции, а аз не можех да
откъсна очи от излъчването и играта на Кристан де Бройн, чиято героиня премина
през съзнателните удари на арогантни мъже и високомерни богаташи с достойнство
и вяра в заветите на Швайцер, че всяка мечта си струва да се отстоява, дори ако
всички я намират за невъзможна.
Филмът е заснет през 2018 г. в Белгия, а в саундтрака му звучат Прокофиев и Симфония 4 на Густав Малер. Гледах го в ютуб, където е качен целият, с много читаво генерирани субтитри на български и заглавие "Амбиции" (Ambitions/Full movie).
Снимка: IMDb
0 коментара:
Публикуване на коментар