април 08, 2012

Рагтайм в оловносиво

2


Намръщен и разсърден бе денят.
Тъгата му отдушник си намери,

и гневен дъжд внезапно се изля

от скъсаните облачни постели...


Гробовен тътен извира от нищото и замлъква с тихо ръмжене. Страховит рагтайм, след който блесва ослепителния танц на многоезична светкавица. Нишките ѝ сякаш се опитаха да защипят скъсаните небеса, от които се изливаше пороят. Асфалтът вдишва мокрото, удавило бели цветове. Небесните сълзи съблякоха дърветата. Обичам да гледам как дъждът тропосва улиците. В пришитите им локви после ще се оглеждат разплакани облаци. И нечии обувки, изкушени да лудуват... :)

Дъждът е идеалния декор за танц между романтиката и меланхолията. С коя от тях да споделя остатъкът от деня? Багажът ми вече погълна вещите, които утре ще ме последват към онова друго „вкъщи”. Там, където искам да бъда. След забавения каданс на провинциалния ритъм изпитвам леко нетърпение да се гмурна отново в многолюдния шум.
Тази вечер не искам минорни партньори за танци. Усмивките ми са в повече.


Вечерта загръща небесата с оловносиво. Днес няма цветове, сред които златния талер на слънцето да се търкулва в мастиления джоб на хоризонта. И спря да вали. От стъклото ме гледа лицето на усмихнато човеченце. Нелеп опит за автопортрет, по детски чертичест. А кварталът получи слънчева целувка за лека нощ, макар и без дъга. Последните плюшкински мигове, които утре ще отнеса със себе си.

Локвите винаги обичат други локви.
И почти винаги е без значение защо.
:)


Related Posts:

  • Твоето чудо Пада отгоре снежно вълшебство. Бърза да скрие сухите, останали без бяла прегръдка улици. Душата се отпуска доверчиво в топлите шепи на Всичкостта. Та… Read More
  • Посоките на взора Неделя твори пролетни приказки за Понеделник. Нищо, че няма да се срещнат. Той, смисълът, е в онази грижа, подшита в синьо и слънчево. Усмихвам се. Щ… Read More
  • Слънца за повикване Пръстите на утрото бавно трият съня от бетонните клепачи на блоковете. Над покривите се килват слънчеви шапки, петъчното небе включва синьото на се… Read More
  • Където Душата е градина Слънце, което ти гъделичка мечтите за лято. И разрошва косите на взелата се незнайно откъде радост. Подаръкът на новата седмица, която доверително ми… Read More
  • Когато врабците са тихи Петъкът се протяга като пролетна котка. Заприда съботни приказки и дебне за слънчеви зайчета. Липсва му да вижда изящния силует на Слънцето, как се п… Read More

2 коментара:

Ирония Идиотова каза...

Абеее...де да знам вече какво да кажа. Просто обичам думите ти. Всъщност никога не е толкова просто и нищо не е просто, но ме караш да се чувствам, да съм съвсем различна. Като Онази, която забравих някъде преди много години. Хубаво е. Благодаря ти, Хрис!:)

Христина Чопарова каза...

Думите могат много. Благодаря ти, че обичаш моите... :)
Пак заповядай, Теди!