април 08, 2012

Рагтайм в оловносиво

2


Намръщен и разсърден бе денят.
Тъгата му отдушник си намери,

и гневен дъжд внезапно се изля

от скъсаните облачни постели...


Гробовен тътен извира от нищото и замлъква с тихо ръмжене. Страховит рагтайм, след който блесва ослепителния танц на многоезична светкавица. Нишките ѝ сякаш се опитаха да защипят скъсаните небеса, от които се изливаше пороят. Асфалтът вдишва мокрото, удавило бели цветове. Небесните сълзи съблякоха дърветата. Обичам да гледам как дъждът тропосва улиците. В пришитите им локви после ще се оглеждат разплакани облаци. И нечии обувки, изкушени да лудуват... :)

Дъждът е идеалния декор за танц между романтиката и меланхолията. С коя от тях да споделя остатъкът от деня? Багажът ми вече погълна вещите, които утре ще ме последват към онова друго „вкъщи”. Там, където искам да бъда. След забавения каданс на провинциалния ритъм изпитвам леко нетърпение да се гмурна отново в многолюдния шум.
Тази вечер не искам минорни партньори за танци. Усмивките ми са в повече.


Вечерта загръща небесата с оловносиво. Днес няма цветове, сред които златния талер на слънцето да се търкулва в мастиления джоб на хоризонта. И спря да вали. От стъклото ме гледа лицето на усмихнато човеченце. Нелеп опит за автопортрет, по детски чертичест. А кварталът получи слънчева целувка за лека нощ, макар и без дъга. Последните плюшкински мигове, които утре ще отнеса със себе си.

Локвите винаги обичат други локви.
И почти винаги е без значение защо.
:)


Related Posts:

  • Hallo, life! :) Обичам утрините, в които срамежливото слънце се провира между цветовете на акациите, а кожата ми зъзне от изтеглящият се в ъглите на сградите хлад… Read More
  • Лятносиньо Йейтс търпеливо се крепи на коленете ми, докато засищам взора си с изплаканите небеса. Може би ако смеся бялото на облаците с онова раз… Read More
  • Сандъци за протрити многоточия „Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим.” /Рей Бредбъри, „451 градуса по Фаренхайт”/ Спом… Read More
  • Cracks Новостта ми намига от огледалото сутринта – рошава като цвета на есенни кестени, с който плеснах през пръстите попълзновенията на времето. Нищо, че н… Read More
  • Bites of reality Нощната лампица фокусира синьото си сияние върху секцията с книги. Виан и О'Хенри уморено надничат в очертанията на призрачното петно, докато купищат… Read More

2 коментара:

Ирония Идиотова каза...

Абеее...де да знам вече какво да кажа. Просто обичам думите ти. Всъщност никога не е толкова просто и нищо не е просто, но ме караш да се чувствам, да съм съвсем различна. Като Онази, която забравих някъде преди много години. Хубаво е. Благодаря ти, Хрис!:)

Христина Чопарова каза...

Думите могат много. Благодаря ти, че обичаш моите... :)
Пак заповядай, Теди!